Четвъртък, 13 Февруари 2014 11:14
Отборът на "Самоков 2009" при момчета до 15 год.
Отборът на "Самоков 2009" при момчета до 15 год.

Продължаваме да ви представяме млади хора, избрали треньорската професия. Днес ще ви запознаем с Андрей Янчев, който е треньор на малък клуб от провинцията – „Самоков 2009”.

В момента в клуба има два отбора – момчета до 15 години и миниволейбол (11-12 години). А от септември ще има и отбор при момичета до 15 години.

Тази година отборът на Самоков ще се включи в състезанията по волейбол в регион „Струма”.

 

Като дете Андрей гледал волейбол по телевизията, а след връщането на Ива Шкодрева в Самоков е част от първия юношески отбор в града. Сега Андрей е новият треньор по волейбол във ВК „Самоков 2009“. Той е на 23 години и има огромното желание да предаде всичките си знания на малчуганите и да развива техните волейболни качества.

Защо един млад човек избира да се занимава с треньорство?

Ами на първо място от привързаност към играта и към спорта като цяло. От друга страна от уважение към г-жа Шкодрева, уважение към всичко това, което направи тя през тези години в Самоков. Би било много жалко трудът й да отиде на вятъра.

Завършил си кинезитерапия, не е ли по-доходоносна професия?

Все още не съм я завършил. Кинезитерапията дава различни възможности за работа. Някои от тях са по-добре платени, а други не са. Важното е работата да носи удовлетворение.

А волейболът прави ли го?

Категорично да!

Занимаваш се с това от скоро. Как се чувстваш в ролята на треньор? Свикна ли с обръщението „тренер“?

В интерес на истината миналата година помагах на г-жа Шкодрева в тренировъчния процес и това беше един вид обучение за мен, затова обръщението "тренер" не ми е чуждо. Сега обаче свиквам с мисълта да нося цялата отговрност. Да водиш тренировките е само върхът на айсберга има и доста други неща, които трябва да се вършат.

Ти също си играл волейбол, къде се чувстваш по-добре - в ролята на състезател или треньор?

Не бих могъл да сравнявам двете роли. Тръпката от играта е неповторима, но и това да изградя и развия качества у състезателите си  би ме направило щастлив.

Треньорството ли е твоето призвание?

Твърде рано е да кажа дали е моето призвание, но дълбоко се надявам да се окаже такова.

Какви са амбициите ти?

Амбициите ми са да създам условия на колкото се може повече деца да спортуват и да се представим достойно на предстоящите състезания.

Радвам се, че имам подкрепата на своите близки, на Ива Карагьозова, която направи и продължава да прави толкова неща за клуба, на председателят на клуба и на Българска федерация по волейбол, за да мога да развивам най-успешния колективен спорт у нас в родния ми град.