Вторник, 01 Април 2014 17:00
Димитър Неделчев: Работата с деца ме зарежда положително

Днес ще ви срещнем с един млад и усмихнат човек, за когото волейболът е професия, хоби и забавление. Влиза в залата в 4ти клас и не може да я напусне.

Димитър Неделчев е млад треньор. В края на обучението си в Националната спортна академия „Васил Левски” специалност „Учител по физическо възпитание” и „Треньор по волейбол”. От две години тренира подрастващи във ВК „Академик”. В момента има четири групи момичета и момчета до 10 години, момичета до 12 и 13 години.

 

От кога се занимаваш с волейбол?

Тренирам волейбол от 4-ти клас. Професионално съм играл една година, в 12-ти клас. Първата година и половина тренирах на Герена в „Левски”. След това затвориха залата и бях принуден да отида в друг клуб, така се озовах в „ЦСКА”. Три години тренирах там, но бях резервен разпределител. След 9ти клас се върнах в „Левски”, там тъкмо бяха сформирали отбора и все още нямаха разпределител. Когато бях 12ти клас ме взеха в мъжкия отбор и подписах професионален договор. В тази година отборът завърши на пето място в първенството. След това завърших и започнах вишето си образование в НСА и отидох в отбора на „Звездец” Горна Малина, където играя и сега.

А защо не продължи в „Левски”?

След като бе направена селекцията в „Левски” сам видях, че шансовете ми да играя не са много големи и реших, че нямам какво повече да правя там.

Как се роди идеята да тренираш деца?

Може да се каже, че продължавам семейната традиция. Дядо ми е бил управител на зала „Армеец” още преди да стане волейболна. Родителите ми са учители по физическо възпитание, а освен това баща ми беше и треньор по волейбол в „Академик”. Така, че това беше логичният път за мен.

Какви успехи имате до сега с отбора?

При 10 годишните момичета завършихме втори на регионалното в регион „Витоша”, а с 12 годишните момичета се класирахме шести.

Учиш в НСА, напълно достатъчно ли ти е това, което научаваш там?

Там уча две специалности – учител и треньор. Доста ми помага наученото там, но определено има нужда от модернизиране и подновяване на някои неща в обучението.

Има ли човек, от когото се учиш да бъдеш добър треньор?

Уча се от семейството си. Повечето от тях също са завършили спортната академия. Има и треньори, които харесвам и от които съм научил много. Любимата ми треньорка е Весела Братоева, при която съм тренирал няколко години. Много харесвам Ники Желязков и Георги Петров, които бяха треньори в „Левски” през сезона, когато бях в мъжкия тим. От тях съм научил много неща и им пожелавам успех на предстоящите квалификации с националния отбор за младежи.

Все още си доста млад. Някой помага ли ти при тренировките, дава ли ти напътствия?

Предимно баща ми ми помага. Той е бивш волейболист, тренирал е в Монтана, след това е бил треньор по уинд сърф и волейбол на подрастващи в „Академик” и има опит.

Подрастващи, мъже или жени?

Отговорът поне за сега е еднозначен – подрастващи. Харесва ми да се занимавам с деца. Работата с тях ме зарежда положително. С момичетата ми е по-приятно, докато с момчетата ми е по-трудно. 

С момичетата трябва да бъдеш и психолог, особено в пубертета. Това не те ли притеснява? Готов ли си да се справиш?

Мисля, че вече съм подготвен. Днешните деца навлизат в пубертета по-рано и вече се сблъсквам с подобни проблеми, но успявам да се справя успешно. Мисля, че ще успея и занапред.

Какви са твоите амбиции свързани с волейбола и извън него?

Продължавам по същия начин и по възможност все по-добре. Да завърша спортната академия и след това ще имам повече време да развивам школата на „Академик”.

Това ли искаш да правиш в живота си?

Още е рано да се каже, но сега ми харесва, доволен съм от избора си. Най-важното е да бъдеш удовлетворен от това, което правиш, а аз съм.