Това е първи сезон за Вас извън България. Можете ли да разкриете как се стигна до този трансфер в швейцарския „Волеро“ (Цюрих)?

-От „Волеро“ ме потърсиха. Като за първи трансфер до сега извън България се посъветвах със състезателки, които вече имаха опит в тази среда. След което обмислих добре нещата и приех. 

От „Волеро“ решиха да Ви преотстъпят до края на сезона в „Смаеш Пфефинген“.  Ще разкажете ли малко повече за новия си отбор? Как се движи в първенството и какви са поставените цели през сезона?

-Сравнително млад отбор сме, момичетата са готини и позитивни в залата и извън нея. Харесва ми начина на работа. Поставените цели са да сме във финалната 4-ка, но всеки иска повече. До сега сме изиграли 7 мача и сме на 5-то място, но след Нова Година ще имаме още по-добра сработка, защото имахме проблеми с контузени състезатели.

Какви са впечатленията Ви от волейболния шампионат в Швейцария и колко е голяма разликата между родното първенство и швейцарското?

-Наистина съм изненадана от нивото. Очаквах първенство като българското, но е по-силно. Стила на игра е различен и отношението към волейбола също.

 Как Ви приеха останалите състезателки?

-Състезателките са професионалистки и ме приеха много добре.

Харесва ли Ви в Швейцария, града и свикнахте ли с живота там?

-Швейцария е много красива държава, но не колкото нашата (Смее се). Хората водят  спокоен начин на живот. Градът е хубав и определено тук е приятно местенце за следобедна дрямка (Смее се).

 Имате ли трудности с езика?

-В отбора нямаме много швейцарки и за това всички говорим на английски. Но пък за всеки случай на немски знам някои шеги и изречения, за да мога да се оправя ако се изгубя.

Вие сте едва на 18 години. Не Ви ли е мъчно за дома, родителите, приятелите?

-Много ме е мъчно за България, но се свиква. Няма как да се съчетае приятното с полезното.

Като споменахме дома, следите ли представянето на родния Ви ВК ЦСКА в първенството на България и какво мислите за него?

-Да! Следя отбора и когато имам възможност гледам и стискам палци. ЦСКА остава незабравима част от живота ми.

 Във „Волеро“ (Цюрих) играе и друга българка Добриана Рабаджиева, за която това е пореден сезон в чужбина, но първи в Швейцария. Как се чувства тя?

-С Доби се видяхме няколкото пъти покрай волейболни срещи. Иначе ни дели само един час път. Всичко с нея е наред и се чувства добре.

Поддържате ли връзка, за да Ви информира какво се случва в отбора?

-Честно казано мисля, че за сега не е нужно.

Женският национален отбор на България попадна в една група на Европейското първенство през 2015 г. заедно с Русия, Хърватия и победителят от Украйна-Беларус. Как ще коментирате групата и какво Ви е мнението за отборите в нея?

-Да, видях съперниците, но не познавам много добре тези отбори и не мога да ги коментирам.

Вие дебютирахте успешно за националния отбор на 16 години, но не попаднахте в състава на Владимир Кузюткин за Световното първенство през изминалото лято.

Какви са целите на Гергана Димитрова в следващите години свързани с националната фланелка?

-Ще го кажа така - aко бъда повикана бих помогнала с каквото мога.

Договорът на руския специалист не бе подновен и най-вероятно женският национален отбор ще има нов треньор. Лично Вие имате ли предпочитания за това българин или чужденец да заема този пост?

-Има си хора, които преценяват. Аз нямам право на предпочитания.